ДепартаментАнтропология

 Зала 409, корпус 2

Организатор: 

Департамент „Антропология“

Лектор:

Митилеш Кумар,  изследовател в Центъра за практика и изследване на развитието към Института „Тата“ за Социални Науки в Патна, Индия

Модератор:

гл. ас. д-р Невена Димова, гл. ас. д-р Росица Генчева

Участници:

студенти и преподаватели

В тази лекция ще се покаже еволюцията на антропологията и социологията като дисциплини в Индия от колониалния период до съвременността. Началото на антропологията в Индия е поставено от участници във военни експедиции в епохата на колониализма, които имат за цел да разберат поданиците си, за да ги управляват по-добре. По-късно тя навлиза в университетите като част от социалните науки. Институционализирането й е съпроводено с насилие и усилие за опознаване и конструиране на Другия. В постколониалния период проблемът на деколонизиращия изследовател е как да се „прави“ антропология в контекста на политическата позиция, приемаща че „правенето на Другия“ трябва да се ограничава, ако не и напълно да се избягва. Границата между социология и антропология е повече от неясна. Лекцията ще проследи как етнографските методи и анализ се оформят в резултат от тези позиции, както и вследствие на проблема за ситуирането на изследователя на „терена“. Тя ще разкрие как в хода на тези развития понятието за „терен“ също значително се променя.

Митилеш Кумар е изследовател в Центъра за практика и изследване на развитието към Института „Тата“ за Социални Науки в Патна, Индия. Получава бакалавърска и магистърска титли по английска литература от Университета в Делхи в Индия и MPhil по английска литература от Университета Джадавпур, Индия. В момента завършва докторската си дисертация върху инфраструктура и труд в Института за културата и обществото в Университета „Уестърн Сидни“ в Австралия. Преподавал е в Университета в Калкута, Индия между 2008-2010 г. Бил е член на Изследователска Група Калкута – независим изследователски институт, специализиращ в проучването на миграцията. Изследователските му интереси включват социални и народни движения, инфраструктура и логистика, градски изследвания и трудова миграция.