ДепартаментАнтропология
доц.д-р Цвете Лазова
доц.д-р Цвете Лазова
Доц. д-р Цвете Лазова завършва специалност „Класическа филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1972 г. През 1977 г. защитава докторска дисертация на тема „Омир и Омировите схолии като извор за Тракия и траките“ в Института по тракология – БАН, където работи в продължение на дълги години. Преподавателската си работа започва с лекционни курсове в Софийския университет и Американския университет в България. От 1991 до 2015 г. работи в Нов български университет, департамент „Антропология“. Специализирала е в престижни международни академични институции: в Германския археологически институт, Берлин (1975); новогръцки език и култура в Солун (1976); в Института по класически изследвания, Института по археология и King’s College –Лондон (1984); в Trinity College, Jesus College, Queen’s College – Оксфорд.
В НБУ води разнообразни лекционни курсове на всички образователни равнища, сред които „Увод в античната култура” „История на антропологията”, “История и антропология”, “История и минало”, „Историческа антропология”, „Антропология на Средиземноморието”, “Времето и Другият”, “Културната памет”, “Увод в разбирането за култура”, „Речник на антропологичните термини”, „Социалният живот на паметниците”. Тези курсове предоставят материали за нейни публикации в изданията на департамента по антропология „Антропологични изследвания”, „Значими имена в антропологията”, „Годишник на департамента по антропология”, „Ловци на умове”. Съдържанието на текстовете, предлагани в тези издания, показва ангажираност към очертаване на важни теоретични полета като отношението между история и антропология, интерпретативната и рефлексивна природа на антропологичното изследване, съдържанието на понятията „култура”, „културна/ колективна памет”.
През годините доц. д-р Цвете Лазова допринася много за развитието на учебните програми в НБУ, ангажирайки се с тяхното администриране. Била е директор на програма „Хуманитаристика“, както и на базова програма „Антропология“. Следва специално да се отбележи ролята ѝ за създаването и развитието на базова програма „Artes Liberales”, която успешно се развива в продължение на години. Един от най-успешните международни проекти, в които Ц. Лазова участва през годините, е този, посветен на либералното образование в България и в Европа.
В административен план доц. д-р Цвете Лазова допринася много за успехите на деп. „Антропология“, както и на университета като цяло в качеството си на член на Академичния съвет на НБУ, на Факултетния съвет на ФБО, на съвета на деп. „Антропология“, както и като директор на Библиотечния съвет на НБУ.
Изследователската дейност на доц. д-р Цвете Лазова е впечатляваща по обхват и качество на научната продукция. Тя участва в редица изследователски и образователни проекти, публикува в престижни български и международни издания, представя НБУ и българската наука на важни международни форуми. Автор е на монография върху древнобалканската културна традиция и е съставител на няколко редактирани тома, сред които „Кратка енциклопедия. Тракийска древност.“ (1993, в съавторство с А. Фол, Д. Попов, К. Йорданов и Р. Георгиева), „Антропологични изследвания“, том 2 (2001) и том 5 (2004); „Значими имена в антропологията“ в две части (2004 и 2006 г., съвместно с М. Елчинова); „Ловци на умове“, том 3 (2008 г., съвместно с В. Гарнизов) и др.
Интересите ѝ са в областта на античната култура (устност и писменост, култ към прародителя), история и теория на антропологията, културата и културните изследвания, конструиране на памет и идентичност, различието и другостта в изграждане на идентичности, употребите на античната образност и археологическата практика в конструирането на национална идентичност, политиките на медийните ѝ репрезентации; нация, национално въобразяване, национализъм; образование – антично и съвременно.
Следва да се отбележи успешното съчетаване в трудовете на доц. д-р Цвете Лазова на методите на археологията и културната антропология, което допринася за развитието и на двете традиции в българската наука и спомага за преодоляването на утвърждавани с десетилетия консервативни изследователски подходи. В нейната работа гледните точки на антропологията предлагат възможност за критичен поглед към процесите на конструиране и употреба на Античността и продуктите на българската археология. Тя демонстрира, че археологията може да се види не само като високотехнологично занимание на археолози, които интепретират излезлите изпод „археологическата лопата” артефакти, а и като социална практика, изследвана чрез археологическата етнография. Това ново направление в археологията, което на практика превръща археологическата работа в антропологичен терен, предполага работа с разнородни данни и източници на информация – кметове и местна администрация, местни ерудити и работници на обекта, анализ на медийни образи. Тази посока в изследванията ѝ се изявява в участията ѝ в постоянния семинар на департамента “Антропологични четения”, както и в статиите, посветени на рефлексивните анализи за употребата на археологически паметници, предлагани на пазара на културното наследство. Такъв антропологичен подход към археологическата материалност намира място в анализите, обобщени в книгите ѝ „Античност, археология и национално въобразяване. Антропологични перспективи” (София: НБУ, 2016) и “Ethnic Constructs in Bulgarian Antiquity: Ideological Scapes, National Imagination, Branding Images (Berlin: Lambert Academic Publishing, 2020), в които се дискутира приносът на българската антична археология в конструирането на нацията и нейното легитимиране, ангажирано с национален и националистичен дневен ред. Тази насока рамкира и най-новите ѝ изследвания върху конструирането на „разрешен дискурс за наследството”, в частност античното, където тя прилага рефлексивен поглед към идеологическото конструиране на наследството.
Публикации: статии, студии, книги
Лазова, Ц. Омир и омировите схолии като извор за Тракия и траките ( дисертационен труд с автореферат ) 1977.
Lazova, Ts. The Thracian Tribe Sintians. – In: Thracia, 4, 1977, 141-145
Lazova, Ts. Some Problems concerning the Legend of Thamyris according the to Literary Sources. – In: Pulpudeva, 2, 1978, 290-293 .
Лазова, Ц. Някои проблеми на изворознанието през 4 в от н.е. In: Thracia Antiqua, 5, 1979, 135-143
Lazova, Ts. Problems of Source - Criticism concerning the Period of Late Antiquity in Thrace and Moesia 4th -5th century.- In: Pulpudeva, 4, 1980, 233-238
Лазова, Ц. Библиотеките в античността и литературната дейност в Тракия. – В: Известия на Българското Историческо Дружество, 33, 1981, 5-15
Лазова, Ц. 1981. Исторически извори. История на текстовете: откриване, класифициране, систематизиране. Анализ и тексткритика: грешки, разночетене, интерполации, схолии. „Вътрешна критика” и обща оценка. - В: Ал. Фол (съст. и редакция), Античността и средновековната българска култура, София
Лазова, Ц. 1984. Книжовни центрове и книжовници през късната античност по нашите земи, – В: Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий”, ХVII , София, 265-291
Lazova, Ts. The Trojan Catalogue of Ships in Homer’s Iliad and the Ancient Literary Tradition, In: Contributions on IV e Congress International de Thracologie, Amsterdam, 1984, Sofia, 41-47
Лазова, Ц. 1985. Що е исторически документ. – In: Seminarium Thracicum,1, 45-48
Лазова, Ц. 1985. Култура и културни центрове в Тракия през 3-7 в.- In: Seminarium Thracicum, 1, 30-33
Лазова, Ц. 1985. Изворознанието и историческата наука – In: Seminarium Thracicum, 1, 51-53
Лазова, Ц. 1985. Провинция Долна Мизия и тенденции на културното и развитие през късноантичната епоха (4- 5 в.) - В: Североизточна България - древност и съвремие. Първи национален симпозиум, София, 296-305
Lazova, Ts. 1987. Thracian Realia in the Homeric D- Scholia. Research Problems. In: Studia in Honorem Georgii Michailov, Sofia, 295-298
Lazova, Ts.1987. Scientific Session to Mark Academician D.Decev’s Centenary.- Etudes Balcaniques, 1
Lazova, Ts. Procopius and Thrace. Observations of the Methods of Investigating the Ancient Literary Tradition. – В: Сборник в чест на проф. В. Велков (под печат)
Lazova, Ts. The Thracian Thalassocracy and the Literary Tradition during the Late Antiquity. –In: Thracia , 8, 1988, 17-22
Лазова, Ц. 1988. Фракийские реалии в античной литературной традиции / Абарис, Аристей Проконнесский, Анахарсис In: – V Международный конграсс по фракологии, Москва, 111-117
Lazova, Ts. 1989. Are the Halizones a Thracian Tribe. Some Glances at the Ancient Literary Tradition. – In: Actes des IIe Congres de Thracologie, Bucaresti, , 321-324
Lazova, Ts. Zentren des Schriftums und Schriftgelehrte warend der spatantike in den heutigen bulgarischen Gebieten – In: Thracia, 9, 1989, 104-121
Lazova, Ts. 1989. Thracian Realia in the Ancient Literary Tradition. – Etudes Balkaniques, 1, 60-74
Лазова, Ц. 1990. Тракийски реалии в античната литературна традиция: Getica на Йордан .– В: Втори Национален Симпозиум “Североизточна България – Древност и съвремие.София, 33-40
Lazova, Ts. 1990. The Trojan Catalogue of Ships and the Ancient Literary Tradition.-– In: Studia in Honorem Borisi Gerov , 149-152
Lazova, Ts. 1991. Pre-Greek Traditions in the Islands of the Northern Aegean Sea according to the Ancient Literature.– In: Thracia Pontica, 4, 277-283
Лазова, Ц. 1991. Тракия и траките през късната античност – Теоретични и технически проблеми при издаването на извори за историята на Тракия. – В: Помощни исторически дисциплини , 5, 77-88 ( В съавторство с Ирис фон Бредов )
Лазова, Ц. 1993. Питагор и хипербореите в елинската литературна традиция.In: Thracia 10, 89 – 100
Lazova, Ts. 1994, “The Hymn of the Kouretes” from Palaeokastro on Crete. Rite and Narrative.– In:Thracia Pontica , Созопол, 147 – 152
Лазова, Ц. 1994. Палеобалкански традиции в историята на култа на Артемида и Аполон в Кабиле. - В: Поселищен живот в Тракия. Трети международен симпозиум. Кабиле. Ямбол, 79-83
Lazova. Ts.1995. Thracology in Bulgaria between 1970 and 1995, Orpheus, Journal of Indo-European and Thracian Studies 5,
Lazova, Ts. 1996. The Hyperboreans. A Study in the Palaeobalkan Tradition, Sofia, St.Kliment Ochridski University Press
Lazova, Ts. 1996. Pistiros in the Ancient Lexicography. – In: PISTIROS vol. I , edd. J.Bouzek, M. Domaradski, Z. Archibald , Prague, 217-221
Лазова, Ц. 2000. Антопологията и науката за древността.В: Антропологични изследвания, т. I, 7-22
Lazova Ts. 2000. Fire Festivals and the Palaeobalkan Tradition, – In: Studia in Memoriam Velizari Velkov, Thracia 13, Sofia, 251-257
Лазова. Ц. 2000. Устност и писменост в античната култура, – В: Изследвания в чест на проф. Б. Богданов, София, 387-395
Лазова, Ц. 2001. Омир, устната поезия и устността (възможностите на метода). – В: Антропологични изследвания, т.2. София, 7-21
Lazova, Ts. 2002. Pistiros, Thasos and the Cult of Dionysos In: Excavations and Studies, Jan Bouzek, (ed.). Prague, 335-7
Лазова, Ц. 2001. Между история и антропология – историческа антропология. В: Ловци на умове, т. I, НБУ, 103-117
Лазова, Ц. 2001. Хипербореите. Обред и повествование. София
Лазова, Ц. 2003 От интерпретативна антропология към хуманитарно знание, В: Ловци на умове, Лекции по антропология, съст. Магдалена Елчинова и Орлин Тодоров, 71-82, НБУ
Лазова, Ц. 2004. Митът за Европа: организация на мита и конструиране на културната идентичност на древните гърци В: Антропологични изследвания 5 , 85-98, НБУ
Лазова, Ц. 2004. Клифърд Гиърц или за “природата на антропологическото изследване”, В: Значими имена в антропологията, 89-100, НБУ
Лазова, Ц. 2004. Хестия и култът към огнището в древната балканска традиция, В: Seminarium Thracicum 6 , 81-88
Лазова, Ц. 2004. Проф. Иван В. Саръилиев, прагматизмът и либералното образование В: Иван Саръилиев. Усилието да узнаваш, НБУ, 35-41.
Lazova, Ts. 2006. Rhesos of Thrace: The Transfer of Hero’s Bones. Its Political Implications and the Making of “history” in the Greek Polis, – In: Orpheus. Journal of Indо-Europaean and Thracian Studies, № 16,61-67
Лазова, Ц. 2006 Джеймс Клифърд и “Писането на култура” В: Значими имена в антропологията, 2, НБУ , 82- 98
Лазова, Ц. Рецензия Томас Хиланд Ериксен, Фин Сиверт Нилсен, История на антропологията. История на социалната и културната антропология в една книга, ИК „Арго Пъблишинг”, София, 2006 В: Годишник на департамента по антропология ?????
Лазова. Ц. 2007. Устно и писмено слово в древна Гърция: общество и комуникация. – В: Юбилейна конференция на Факултета по класически и нови филологии в СУ “Св. Кл. Охридски”, т. 1, София, 68-75
Lazova, Ts. 2007. Homer’s Epics and the Hero Cults: The Past in the Present of the Greek Identity.– In:Thracia XVII. In Honorem Annorum LX Cirili Yordanov, Sofia 107-110
Lazova, Ts. 2007. The Ancestor Cult, the Hero Worship and Problems of the Past and Identity: A Thracian Case.– In: Proceedings of the 10th Congress of Thracology , pp
Лазова, Ц. 2008. Култът към прародителя: употребите на миналото и конструиране на идентичност в древна Гърция. – В: Света на човека. Юбилеен сборник в чест на проф. И. Георгиева, катедра “Етнология” в СУ “Св. Кл. Охридски”, т. 2, София, , 19-28
Ц. Лазова, 2008. Времето и Другият: две перспективи в антопологичното разбиране за Времето. – В: Ловци на умове, т. III, 108-116
Лазова, Ц. 2009. Историческият конструктивизъм: употреби на миналото и опитът на гърците. – В: Антропологични изследвания, т. 7, София, НБУ, 189-205
Лазова, Ц. 2010. Античност, археология и национална идентичност: случаят „Сборяново”, Конференция по случай 30 годишнината от създаването на специалността „Етнология” в СУ „ Св. Кл. Охридски” 2010 (под печат)
Лазова, Ц. 2010. Археологически разкопки и локална идентичност: римската вила „Армира” край Ивайловград. В: Бокова, И. (съст.) Градът – социални трансформации и културни практики. София: Нов български университет: 17 (15.11.2018). Годишник на департамент „Антропология“: т. 4, 2010. http://ebox.nbu.bg/apl2010/index.php?p=
Лазова, Ц. 2010. Създаването на микенската епоха: значения и употреби. –В: Studia Classica Serdicensia. Musarum Semper Amator I. София, Университетско издателство, 507-515
Лазова, Ц. 2011. Културната памет: въвеждане в проблемите на паметта, наследствата и идентичностите, В: Ловци на умове IV. Лекции по антропология, т. IV, 124-137
Лазова, Ц. 2011. Basileus: термини и понятия в културното пространство на Източното Средиземноморие (8-7 в.пр.Хр.). – В: Seminarium Thracicum 7: Трако-гръцки културни взаимодействия, 9-24
Лазова, Ц. 2012 Омир и Троя в културното пространство на Средиземноморието: политики на наследството – В: Юбилеен сборник на института по балканистика с център по тракология, Thracia XX, In Honour of the 40th Anniversary of the Instiute of Thracology, София, 135-154
Лазова, Ц. 2012. Монументализиране на легендата: паметникът на Орфей и Евридика в Смолян. В: Бокова, И. (съст.) Годишник на департамент „Антропология“: Културни наследства – политически залози и реконструиране на територии. т? София: Нов български университет: http://ebox.nbu.bg/ant14/lessons.php
Лазова, Ц. 2014 Перперикон: създадена локалност, консумирана идентичност. – В: Всичко за продан. Консумативната култура в България, НБУ, 81-131
Lazova, T. 2014. Perperikon entre nature et histoire: les dimensiones multiples d’une site archeolgique et le peysage de identite Bulgare.– In: Etudes Balkaniques: Paysage religious et memoriels en Europe du Sud-Est: visions anciennes, pratique et politiques recentes. Paris, 221-247
Лазова, Ц. 2015. Курсът на дискурсите за българските съкровища: Панагюрското златно съкровище „у дома“. В: Златкова, Меглена, Борислава Петкова и Стоян Антонов (съст.) След следващата запетая. 20 години етнология в Пловдивския университет. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 406- 419.
Ц. Лазова, 2015 Либерално образование и консумативна кулутура. – В: Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов, НБУ 528-539
Lazova, Ts. 2016. Professor Georgi Michailov and his Altertumswissenschaft: Antiquity for the Bulgarian Nation.– In: Studia Classica Serdicensia V, Essays for the Centenary of Georgi Mihailov (1915-1991), 553-563
Лазова, Ц. 2016. Античност, археология и национално въобразяване. София: Нов български университет.
Лазова, Ц. 2017. Етнографското писане за нестинарството: идеологически конструкции на националното въображаемо. В: Елчинова, М. и В. Гарнизов (съст.) Антропология на изток от рая. София: Нов български университет, 175-201
Лазова, Ц. 2018 Културно-историческата археология в България: антропологични перспективи.– В: Юбилеен сборник по случай 20- годишнината на департамент „История” НБУ, 600 -620.
Lazova, Ts. 2018. Social Life of Orpheus Imagery: Constructing and Negotiating National Identity. – In: 1st International e-Conference on Studies in Humanities and Social Sciences, Belgrade, Serbia https://centerprode.com/conferences/1IeCSHSS/coas.e-conf.01.08077l.pdf
Lazova, 2018. Consumption of the Past: Constructing Antiquity of an Archaeological Site in Bulgaria and Marketing the Ideological Narrative – In: Evgenia Blagoeva-Krasteva (ed). Approaching Consumer Culture: Global Flows and Local Contexts. Springer Nature Switzerland
Lazova, Ts. Social Values of Antiquities in Bulgaria. Anthropological Perspectives https://doi.org/10.32591/coas.ojas.0201.01001l
Lazova, Ts. 2018. A review article on Valeva J., Nankov, E.,and Graninger, D. eds.: 2015 , A Companion to Ancient Thrace (Blackwell Companions to the Ancient World). in Ancient East and West vol. 17, 480-485
Lazova, Ts. 2020. Ethnic Constructs in Bulgarian Antiquity: Ideological Scapes, National Imagination, Branding Images. Berlin: Lambert Academic Publishing
Лазова, Ц. 2021. Омир в културното пространство на Средиземноморието: българската изследователска традиция в съвременна перспектива. В: Jubileus 8: Завръщане към изворите, ч. II, 103-115 https://unipress.bg/jubilaeus-viii-zavrashtane-kam-izvorite-chast-ii
Lazova, Ts. 2022. The Archaeological Site of Pistiros: Venturing to Change the Traditional Paradigm in Bulgarian Archaeology Ancient East and West, vol. 21, 89-107
Lazova, Ts. 2022 Consuming Antiquity in Bulgaria: constructing ancient ethnicity in the National Imagination and Branding its Ideological Narrative. In: Vukov, N., Troeva, E, (eds.). Lozanova, G.,Europe and the Orient. Past Encounters, Heritage, Present-Day Interactions, UP “Sv. Kiment Ochridski” Sofia, 265-295
Лазова, Ц. 2025. Мегалитната култура в България: създаване на „разрешен дискурс за наследството”Антропологични изследвания т. VIII, 9-42
https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/periodika/antropologichni-izsledvaniq-tom-viii-2024