ДепартаментАнтропология

     Доц. д-р Цвете Лазова завършва специалност „Класическа филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1972 г. През 1977 г. защитава докторска дисертация на тема „Омир и Омировите схолии като извор за Тракия и траките“ в Института по тракология – БАН, където работи в продължение на дълги години. Преподавателската си работа започва с лекционни курсове в Софийския университет и Американския университет в България. От 1991 до 2015 г. работи в Нов български университет, департамент „Антропология“. Специализирала е в престижни международни академични институции: в Германския археологически институт, Берлин (1975); новогръцки език и култура в Солун (1976); в Института по класически изследвания, Института по археология и King’s College –Лондон (1984); в Trinity College, Jesus College, Queen’s College – Оксфорд.

     В НБУ води разнообразни лекционни курсове на всички образователни равнища, сред които „Увод в античната култура” „История на антропологията”, “История и антропология”, “История и минало”, „Историческа антропология”, „Антропология на Средиземноморието”, “Времето и Другият”, “Културната памет”, “Увод в разбирането за култура”, „Речник на антропологичните термини”, „Социалният живот на паметниците”. Тези курсове предоставят материали за нейни публикации в изданията на департамента по антропология „Антропологични изследвания”, „Значими имена в антропологията”, „Годишник на департамента по антропология”, „Ловци на умове”. Съдържанието на текстовете, предлагани в тези издания, показва ангажираност към очертаване на важни теоретични полета като отношението между история и антропология, интерпретативната и рефлексивна природа на антропологичното изследване, съдържанието на понятията „култура”, „културна/ колективна памет”.

     През годините доц. д-р Цвете Лазова допринася много за развитието на учебните програми в НБУ, ангажирайки се с тяхното администриране. Била е директор на програма „Хуманитаристика“, както и на базова програма „Антропология“. Следва специално да се отбележи ролята ѝ за създаването и развитието на базова програма „Artes Liberales”, която успешно се развива в продължение на години. Един от най-успешните международни проекти, в които Ц. Лазова участва през годините, е този, посветен на либералното образование в България и в Европа.

     В административен план доц. д-р Цвете Лазова допринася много за успехите на деп. „Антропология“, както и на университета като цяло в качеството си на член на Академичния съвет на НБУ, на Факултетния съвет на ФБО, на съвета на деп. „Антропология“, както и като директор на Библиотечния съвет на НБУ.

     Изследователската дейност на доц. д-р Цвете Лазова е впечатляваща по обхват и качество на научната продукция. Тя участва в редица изследователски и образователни проекти, публикува в престижни български и международни издания, представя НБУ и българската наука на важни международни форуми. Автор е на монография върху древнобалканската културна традиция и е съставител на няколко редактирани тома, сред които „Кратка енциклопедия. Тракийска древност.“ (1993, в съавторство с А. Фол, Д. Попов, К. Йорданов и Р. Георгиева), „Антропологични изследвания“, том 2 (2001) и том 5 (2004); „Значими имена в антропологията“ в две части (2004 и 2006 г., съвместно с М. Елчинова); „Ловци на умове“, том 3 (2008 г., съвместно с В. Гарнизов) и др.

     Интересите ѝ са в областта на античната култура (устност и писменост, култ към прародителя), история и теория на антропологията, културата и културните изследвания, конструиране на памет и идентичност, различието и другостта в изграждане на  идентичности, употребите на античната образност и археологическата практика в конструирането на национална идентичност, политиките на медийните ѝ репрезентации; нация, национално въобразяване, национализъм; образование – антично и съвременно.

     Следва да се отбележи успешното съчетаване в трудовете на доц. д-р Цвете Лазова на методите на археологията и културната антропология, което допринася за развитието и на двете традиции в българската наука и спомага за преодоляването на утвърждавани с десетилетия консервативни изследователски подходи. В нейната работа гледните точки на антропологията предлагат възможност за критичен поглед към процесите на конструиране и употреба на Античността и продуктите на българската археология. Тя демонстрира, че археологията може да се види не само като високотехнологично занимание на археолози, които интепретират излезлите изпод „археологическата лопата” артефакти, а и като социална практика, изследвана чрез археологическата етнография. Това ново направление в археологията, което на практика превръща археологическата работа в антропологичен терен, предполага работа с разнородни данни и източници на информация – кметове и местна администрация, местни ерудити и работници на обекта, анализ на медийни образи. Тази посока в изследванията ѝ се изявява в участията ѝ в постоянния семинар на департамента “Антропологични четения”, както и в статиите, посветени на рефлексивните анализи за употребата на археологически паметници, предлагани на пазара на културното наследство. Такъв антропологичен подход към археологическата материалност намира място в анализите, обобщени в книгите ѝ „Античност, археология и национално въобразяване. Антропологични перспективи” (София: НБУ, 2016) и “Ethnic Constructs in Bulgarian Antiquity: Ideological Scapes, National Imagination, Branding Images (Berlin: Lambert Academic Publishing, 2020), в които се дискутира приносът на българската антична археология в конструирането на нацията и нейното легитимиране, ангажирано с национален и националистичен дневен ред. Тази насока рамкира и най-новите ѝ изследвания върху конструирането на „разрешен дискурс за наследството”, в частност античното, където тя прилага рефлексивен поглед към идеологическото конструиране на наследството.