ДепартаментАнтропология

Корпус 1, Зала 305


Организатор:
департамент „Антропология“

Водещ:
д-р Любомира Вълчева - Нъндлол



Участници:
преподаватели и студенти от НБУ

Темата е актуална и засяга важен проблем за смесените бракове и политическия контекст.Ю
Лекторът е доктор на Висшето училище за социални науки - Париж.

Местното немско население, обитаващо достигнатите от Червената армия през 1944 година територии в Източна Европа става обект на систематични репресивни мерки. В България, за разлика от Словакия и частично Румъния и Унгария, тези практики се осъществяват в институционална рамка и създават съществен диалог между съветската контролна комисия, българската държава и немските й обитатели. 

Изследването се ръководи от два основни регистъра. Първият се отнася до нормите на кампанията, ориентири между българската и съветската администрация. Вторият, изучаващ диалога между заинтересованите лица и държавата, се фокусира върху трайните национални препратки/референции, доминиращи към момента.

Анализът на този административен диалог позволява движения в категорическия репертоар, създаден на институционално ниво с цел преценяване на потенциалните чуждестранни врагове, и то чрез поставянето на заинтересованите немци в рамките на българската национална общност посредством тяхната религиозна, историческа, социална или семейна принадлежност. 

Хетерогенността на групираните отгоре индивиди открива една силна реалност: антигерманските мерки докосват основно лица от смесени семейства, юридически или етнически сродни с немския свят и представляват проблематичен атрибут за административната класификация. 

Специфичността на научната категория смесен брак (mixité) и "лабораторната" й функция (Gabrielle Varro) умножават облиците на това население и обхващат чрез институцията на семейството съществуващите възприятия на това какво е "враг" или "приятел" на новия ред, и то чрез националност, етническа принадлежност, политическа лоялност и индивидуален паркур. Класификацията на „нежеланите" (indésirables) лица, произхождащи от смесени семейства поражда неравностойни отношения с държавата, между местни и чужди, между граждани и неграждани, но и между жени и мъже. Поставяйки разнообразието на изследваната група под лупата на анализа на репрезентацията на идентичностите, изникват редица въпроси, свързани с аспектите на сложна социална реалност сред българското население в края на Втората световна война.