ДепартаментАнтропология

Проф. Юлиан Константинов

Проф. Юлиан Константинов е роден в Добрич на 28.07.1946 г. През 1981 г. защитава докторат по английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1972-1998 г. преподава в катедрата по английски език и литература на СУ, като между 1985 и 1998 е доцент по лингвистика с интереси в областта на теоретичната лингвистика и социолингвистиката. През периода 1998-2003г. работи в НБУ – до 2001г. като доцент, а след това като професор. Преподава социокултурна антропология  и оглавява създадения през 1997г. от него и проф. Орлин Тодоров Център за антропологични полеви изследвания (ЦАПИ). Центърът осъществява изследователски проекти в няколко направления: Човешка пространственост: пътища и граници; Трансгранична търговия и други трансгранични интеракции: културни обмени и влияния; нови подходи и методи в антропологията. Заедно с проф.Гидеон Кресел проф. Константинов провежда теренни изследвания сред бедуините-номади в пустинята Негев с подкрепата на Centre for Desert Research 'Jacob Blaustein', Sede Boqer, Israel.

От 2004г. до 2008г. проф. Константинов е член на Института за социална антропология „Max Planck“ в Хале, Германия, а от 2009г. до 2015г. е професор в департамента по социална антропология на Университета в Трьомсо, Норвегия.  

През 1990-те години проф. Константинов изследва малцинствата в Югоизточна Европа с акцент върху личните им имена и отношенията им с властта. Публикува редица статии върху имената и преименуванията на ромите и помаците в България. Заедно с проф. Густав Алхауг публикуват две книги за имената на българите мюсюлмани, които и до ден днешен са много цитирани от изследователите на тази проблематика.

Голям интерес предизвикват публикациите му върху т.нар trader tourism – културата на куфарните търговци, пътуващи до съседни на България страни на екскурзия с цел пренасяне на стоки.

В епохалната си книга „Anthropology: Theoretical Practice of Culture and Society“, предлагаща изчерпателен преглед на приносите и подходите в социо-културната антропология през целия ХХ век, харвардският професор Майкъл Хърцфелд цитира трикратно иновативния изследователски поглед на Константинов. Едно от позоваванията е на изобретения от него нов тип теренен метод – т.нар. пътуващ метод, при който изследователят пътува заедно с респондентите си и води дълги разговори с тях по време на пътуването. Тогава те са по-склонни да споделят, тъй като имат достатъчно време за убиване.  

От 1994г до 2016г. проф. Константинов осъществява  редица дългосрочни теренни изследвания  сред еленовъдите на Колския полуостров в района на Мурманск, Русия с подкрепата на University of Tromso, Норвегия. Превръща се в голям познавач и водещ изследовател на еленовъдството в Далечния изток и културата на еленовъдите саами и коми от Северозападна Русия. Едни от най-цитираните му книги са Reindeer Herders: Field-Notes from the Kola Peninsula.

Dissertations and Documents in Cultural Anthropology. Uppsala: Uppsala University,2005 и Conversations with Power. Soviet and post-Soviet Developments in the Reindeer Husbandry Part of the Kola Peninsula.  Uppsala: Uppsala University. 2015

Името му придобива световна известност на експерт по пост-съветски изследвания. Последното – към момента – признание за проф. Константинов като водещ теоретик от Източна Европа с влияние върху световната и в частност западната антропология е публикацията на Крис Хан, където дългогодишният ръководител  на Max Plank Institute  пространно дискутира въведеното от Константинов понятие sovhoiusm  като тип социо-икономически ред в Русия, съчетаващ частното и колективното.